Праисторически солодобивен център Провадия - Солницата

В района на Провадия, Североизточна България, се намира комплексният археологически обект Провадия - Солницата. Той включва праисторическа селищна могила, върху чийто културен пласт по-късно е издигната голяма тракийска надгробна могила. Ръководител на проучванията е Васил Николов. Селищната могила, с диаметър 105 метра и дебелина на пласта около 6 метра, лежи върху най-обширното находище на каменна сол в Източните Балкани. От солното огледало на дълбочина между 9 и 20 метра са извирали солени извори с висока концентрация. Добивът на сол започва още в късния неолит, около 5400-5000 г. пр. Хр., като се използва технология на изваряване в тънкостенни съдове, поставяни в масивни пещи. Това е най-ранният документиран солодобивен център в Европа. Животът на селищната могила продължава през средния халколит (4600-4500 г. пр. Хр.), когато възниква голям производствен комплекс. В него пещите са заменени с открити ями до 10 метра ширина, където разсолът се вари в нов тип дебелостенни съдове. Проучена е и двуетажна неолитна постройка с разнообразни функции – жилищна и производствена. В нея са открити множество керамични съдове, куполовидно съоръжение от глина и зърнохранилище с уникална находка от четири сърпа от еленов рог. Производството и търговията със сол са довели до натрупване на богатства, които са били защитавани със силна фортификация. Селището било укрепено с отбранителна стена от дъбови стволове и глина, както и с дълбок ров. След две силни земетресения бастионите и стените били разрушавани и възстановявани. С площ от около 7 декара, това е най-голямото укрепено халколитно селище в региона. Находките от Провадия - Солницата могат да се видят в Националния археологически музей в София и в Историческия музей в Провадия.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви